За една нощ

Поглед – закачка – среща – тръпка – целувка – легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад напред?

Силно разтърсена от измяната на бившия си приятел, 32-годишната амбициозна маркетинг директорка Ева се бори да възвърне душевния си мир. Изкушена от случайната идея на сестра си, тя се оказва в прегръдките на магнетичния Андрей за една луда нощ, която после трябва да бъде забравена. Дали обаче очарователният непознат ще остане наистина само един красив спомен?

Тридесет и седемгодишният адвокат Андрей е отдаден на кариерата и на дъщеря си и в неговия живот няма място за любовни авантюри. Защо тогава се оказва толкова трудно да забрави загадъчната непозната, с която е прекарал една случайна нощ?

ПЪРВА ГЛАВА

– Имаш нужда от мъж за една нощ!

Ева погледна скептично осемнадесетгодишната си сестра, която разпалено коментираше любовните ѝ проблеми. Малката ѝ сестричка из-глежда вече не беше толкова малка.

– Нали знаеш, клин клин избива. Ева, не може да се съсипваш от мъка по този идиот! Оставил те – оставил те, голяма работа. И без друго изобщо не те заслужаваше. Да не говорим, че беше изключително превзет. Освен това ризите му винаги имаха потни петна под мишниците.

Ева почти се разсмя, а Сиси смръщи чело в погнуса. Красивото ѝ носле се сбърчи. Тръсна русата си коса и с неодобрение огледа сестра си.

– Ама виж се и ти, запуснала си се, все едно си бабичка, а не жена на трийсет и две. Не съм те виждала с истински грим от месеци. Рокли носиш от дъжд на вятър. Само тия смотани панталони и едноцветни блузи, то няма и кой да те погледне такава. А преди беше такава готина мацка. Явно липсата на...

– Сиси, мери си приказките – прекъсна я най-накрая Ева. Ръцете ѝ неволно пригладиха обикновената памучна блуза към тялото. – Има доста неща, които все още си твърде малка да разбереш…

– Малка съм, да-да! То не е нужно да си особено голям, за да разбереш, че линееш по някакъв мухльо. Освен това, моят опит с момчетата сигурно е по-голям от твоя…

– Това едва ли е нещо, с което да се хвалиш – Ева се опита да про-звучи строго. – Мама знае ли за твоя богат опит?

Дори и да се беше смутила, Сиси не го показа. Обърна се към огледалото на гардероба в тесничката стая, която още преди тридесет години родителите ѝ бяха определили за детска. Ева все още с носталгия оглеждаше стените, по които някога бяха закачени нейните плакати, бюрото, на което беше писала домашните си, замечтана за най-красивото момче в класа, шкафа, който преди години беше пълен с нейните играчки.

– И да знае, и да не знае, аз вече съм пълнолетна, така че тя не може да ми казва какво да правя.

– Да, от цели седем дена – подхвърли Ева и побърза да смени темата. – Хайде, избирай какво ще облечеш и да ходим при останалите. Да не караме татко да ни чака!