Тайният обожател

Стела има таен обожател. Вече от месеци той й изпраща цветя и подаръци, подписвайки се само със загадъчното А.Д. Тя е млада, красива, амбициозна и свикнала да гледа на света с прагматично и с високо самочувствие. Мъжете имат своето място в живота й, но романтиката и флиртът са излишни отживелици.

Той е А.Д. Но той не е А.Д. Той е тайният ѝ обожател. Но той не иска да е неин таен обожател. Напротив, един злополучен брак го е накарал всячески да избягва жени като нея.

Съдбата обаче има други планове.

Нещата се развиват романтично. Нещата се развиват драматично. Нещата излизат извън контрол. Той трябва да я спаси. Тя трябва да го спаси. А дали доверието ще бъде достатъчно?

ТАЙНИЯТ ОБОЖАТЕЛ

© 2024 Люси Елеазар

ПЪРВА ГЛАВА

Когато отвори вратата на асансьора, първото, което зърна, беше огромният букет цветя. Тъмночервените рози се бяха разстелили като широка карнавална феерия в черна керамична ваза, поставена върху пухкавата постелка пред входа на апартамента ѝ.

Стела стъписано се закова на място. Лекият трясък на вратата на асансьора зад нея я подтикна да направи бавна крачка напред, премествайки чантичката си в другата ръка. Плахо приближи, сякаш очакваше цветята да я ухапят. Хвърли бърз поглед през рамо. Стълбищата бяха замлъкнали. Нямаше и следа от друг човек в новопостроената кооперация. Въпреки това изпита глупавото усещане, че някой я наблюдава, че следи вдишване по вдишване как ще реагира на неочаквания жест.

Несъзнателно ги преброи. Тринадесет рози. Тъмночервени. С цвят на кръв. Усети как леко потръпна. Приклекна и протегна боязливо пръсти. Венчелистчетата бяха обсипани със ситни капки вода. Който и да ги беше оставил, не бе преди твърде много време.

Съвсем леко разместване беше достатъчно, за да забележи проблесналата бяла картичка. Пое дълбоко въздух и пусна чантичката до себе си. Подпря обутото във фин чорапогащник коляно върху пухкавата стелка. Усети как закопчалката на обувката се впива в полата ѝ.

Вниманието ѝ обаче остана съсредоточено в малката картичка. Разтвори я с треперещи пръсти.

„С цялата ми любов. А. Д.“

Шумно освободи задържания въздух и отпусна ръката с картичката. Нима беше очаквала нещо различно?

Огледа се. Добре, А.Д., благодаря ти, но къде си? Блокът мълчеше. Имаше само по един апартамент на етаж. Отгоре живееше млад програмист, който прекарваше времето си от сутрин до късна вечер в офиса. Понякога се питаше защо изобщо му беше този апартамент. На долния етаж живееха младо семейство. Детето им често вдигаше повече шум, но те редовно го оставяха при бабата и в тези вечери бързаха да се наслаждават на всички екстри на градския нощен живот. Щом малкият не пищеше в момента, значи случаят беше точно такъв.

Бавно се изправи. Обгърна вазата с една ръка, за да я повдигне от постелката, и доближи чантичката си до малкия екран. Надяваше се сигналът да улови ключа и така.