Първа Глава
Когато отвори вратата на асансьора, първото, което зърна, беше огромният букет цветя. Тъмночервените рози се бяха разстелили като широка карнавална феерия в черна керамична ваза, поставена върху пухкавата постелка пред входа на апартамента ѝ.
Стела стъписано се закова на място. Лекият трясък на вратата на асансьора зад нея я подтикна да направи бавна крачка напред, премествайки чантичката си в другата ръка. Плахо приближи, сякаш очакваше цветята да я ухапят. Хвърли бърз поглед през рамо. Стълбищата бяха замлъкнали. Нямаше и следа от друг човек в новопостроената кооперация. Въпреки това изпита глупавото усещане, че някой я наблюдава, че следи вдишване по вдишване как ще реагира на неочаквания жест.
1 / 97