Първа Глава
– Тук смърди ужасно!
Ирина с тревога проследи отвращението по лицето на дванадесетгодишния си племенник. Алекс изглеждаше толкова потресен, че тя се опита да погледне малкото схлупено бунгало през неговия поглед. Действително, нямаше особено представителен вид. По стените висяха паяжини, дебел слой прах покриваше пода и двете застелени със старомодни покривки легла. Миришеше на застояло, а юлската горещина ги лъхаше на талази от спарения въздух. Бунгалото се състоеше от едно-единствено помещение и малка веранда отпред, наполовина скрита от неокастрените клони на околните храсти.
– Ще отворим да се проветри и бързо ще го стегнем. Ще стане като ново, ще видиш – с престорен ентусиазъм хвърли чантата тя и отиде към прашасалия прозорец.
– Да бе, тук сигурно не е влизал жив човек от миналото хилядолетие – момчето продължаваше да наблюдава недоволно от прага.