Буря

Сестрата на Ирина твърди, че е жертва на домашно насилие. Ирина е длъжна да ѝ помогне. За да скрие племенника си от влиятелния му баща, тя трябва да се откъсне от света в запустяло бунгало в далечна вилна зона.

От другата страна на пътя живее Йордан – саможив особняк, който не пропуска да се надсмее на неравната ѝ битка с дивата природа.

Само секс. Ирина е достатъчно голяма, за да осъзнава привличането между мъжа и жената и да отрежда епизодични роли на мъжете в живота си. Особено на такива, които няма да види повече.

Когато обаче се оказва, че сестра ѝ е замислила нещо по-различно, а разгневеният съпруг тръгва по петите им, Ирина се оказва съвсем сама и неподготвена за това, с което трябва да се справи. Колкото и да не желае да се замесва, Йордан не успява да остане безразличен, още повече когато нейната история по най-невероятен начин се докосва до неговата и го кара да се обърне към минало, което мисли, че е погребал преди повече от десет години...

ПЪРВА ГЛАВА

– Тук смърди ужасно!

Ирина с тревога проследи отвращението по лицето на дванадесетгодишния си племенник. Алекс изглеждаше толкова потресен, че тя се опита да погледне малкото схлупено бунгало през неговия поглед. Действително, нямаше особено представителен вид. По стените висяха паяжини, дебел слой прах покриваше пода и двете застелени със старомодни покривки легла. Миришеше на застояло, а юлската горещина ги лъхаше на талази от спарения въздух. Бунгалото се състоеше от едно-единствено помещение и малка веранда отпред, наполовина скрита от неокастрените клони на околните храсти.

– Ще отворим да се проветри и бързо ще го стегнем. Ще стане като ново, ще видиш – с престорен ентусиазъм хвърли чантата тя и отиде към прашасалия прозорец.

– Да бе, тук сигурно не е влизал жив човек от миналото хилядолетие – момчето продължаваше да наблюдава недоволно от прага.

– Приятелката на майка ти каза, че са го поддържали до преди една-две години. Няма нищо страшно, за час ще сме си направили страхотна къщичка – Ирина с малко по-ведра усмивка разпери ръце в средата на стаичката. – Виж каква прекрасна възможност ни се отваря да прекараме няколко дни сред природата! Чист въздух, свежест, слънце...

– Аз съм алергичен към слънцето – заяви Алекс и скръсти ръце пред едрото си, пухкавичко тяло.

– Не си алергичен, а лесно изгаряш – поправи го Ирина. – Което е съвсем нормално, предвид че не излизаш много. Като добиеш лек загар, вече кожата ти ще го приеме по-лесно.

– Хич даже не смятам да добивам загар. Ще се обадя на баща ми да ме прибере.

Прииска ѝ се незабавно да скочи и да грабне телефона от ръцете му, но се удържа. Той беше само едно дете, напомни си тя. Не бе сигурна, че знае как да му обясни точно какво се случва. Мария беше обещала да го подготви, но момчето явно идея си нямаше какво прави само с леля си накрай света. Сестра ѝ твърдеше, че познава детето си и че единственият начин да възпрепятства нежелан контакт с баща му, е като го прати на място, където няма...

– Тук няма обхват! – долетя ужасеният писък на момчето. – Къде си ме довела? Връщай ме обратно!

Алекс започна да блъска по нестабилната дървена стена като обезумял. Истерията, която го обзе, за момент я изплаши. Макар и самата Ирина да не беше дребна, нито чак толкова крехка и безпомощна, Алекс вече добиваше силата и телосложението на млад мъж. Тя знаеше добре, че момчето е пристрастено към телефона си и че прекарва огромната част от времето си пред екрана. Отстъпи назад, търпеливо изчака, докато той излее първоначалния изблик на ярост, и кротко му обясни: