Пролог
– Глей я бе, глей я! – разнесе се мутиращият глас на Константин, облегнат на перваза в задушната класна стая. Беше се изпънал, сякаш за да компенсира ниския си ръст.
Любослав скочи от чина зад него и любопитно погледна надолу към двора.
– Ох, котьо! – добави той сладострастно. – Как ги клати тия бедра...
– По коя пак точите лиги, бе? – с привидно незаинтересован тон се приближи и Никола, като облегна атлетичното си тяло до Константин. Проследи погледите им. – Анджи или Катето?
– Не бе, по Дебелогъзата – изхили се грозно Любо.
– Мис Акне – добави подигравателно и Константин.
1 / 85
