Първа Глава
Когато достигна вратата на хижата, вече не чувстваше краката си. Погледът му беше замъглен, дишането учестено и му се струваше, че всеки момент ще се строполи от умора.
С усилие пристъпи през прага на столовата. Беше истинско предизвикателство да стигне до дървеното барче и да поръча със сковани пресъхнали устни голямо шише студена вода. Стовари тежко раницата си върху един стол и се отпусна на съседния, жадно пресушавайки половината бутилка наведнъж. Отпусна глава назад. Блаженството беше неописуемо. Дървената ламперия наоколо се люшна пред погледа му и той затвори очи, за да преодолее неприятното замайване.
1 / 128