Вяра

Първа Глава

Имаш нужда от вяра.

Думите на Митко изкънтяха така ясно в главата му в тъмнината на нощта, че накараха клепачите му да отскочат нагоре. Делян се надигна в леглото, леко объркан от непознатата обстановка.

А после се отпусна обратно с тежка въздишка. Да, беше в семейната каравана. През отвореното прозорче долитаха нощната песен на щурците, глухия шепот на морето и самотен вой на чакал в далечината. Усети как по челото му се стича лепкава пот. Макар и в средата на нощта, продължаваше да е ужасно горещо.

Всичко беше наред. Дишаше, мърдаше, съществуваше. А малкият му брат не беше до главата му. Не беше сигурен какво точно го е събудило – дали нещо е сънувал или внезапният пронизителен стон на чакала беше проникнал в съзнанието му.