Сърце от камък

Лили има всичко, за което може да си мечтае една млада жена. Успешен собствен бизнес, собствено жилище и дългогодишна връзка с красив и популярен сред жените мъж. Защо тогава е така необичайно развълнувана още при първата си среща с шофьора на фирмата, която доставя стоки до магазина ѝ?

Камен има своите причини да отбягва жените. Когато обаче се оказва, че Лили има нужда от помощта му, той не успява да остане безразличен. Дали сърцето му ще остане от камък или горещият пламък на любовта ще го покори?

ПЪРВА ГЛАВА

Дони беше хубав мъж. Не много висок, но силата пращеше от тялото му. Дрехите му винаги подчертаваха мускулите, върху които работеше ежеседмично в залата. Носеше тъмната си коса в къса, спретната прическа, ходеше с леко набола брада и очите му закачливо надничаха иззад тъмните очила. Обичаше да подхвърля леки, духовити коментари към непознати жени и момичета, които почти винаги се усмихваха насреща. Изкарваше прилични пари. Колата му винаги блестеше от чистота, обличаше се в ненатрапчиви, но винаги маркови дрехи. Изобщо, Лили имаше всички причини за гордост, когато вървеше до него.

– Лили? Къде да сложа този кашон? – прекъсна мислите ѝ Маша, застанала на вратата на магазина с очевидно тежък товар. Изглеждаше малко нелепо в строгата рокля и обувките на токчета. Пръстите ѝ внимателно държаха кашона, за да не нарани перфектния маникюр. Маша я погледна с лек укор. – Пак витаеш!

– Витая ли? Глупости! Остави го в склада, няма да го разтоварваме сега пред очите на клиентите – Лили надникна навън. – Доставчикът не ти ли помогна да го внесеш? Аман от кавалери!

Маша вдигна рамене.

– Плащаме само за стоката, за разтоварването трябва допълнителен чар, а аз явно не се справям – в гласа ѝ се долови известна горчивина.

– Кой караше днес? – подсмихна се Лили. – Да позная ли? Мосю льо Пиер?

– Ненадминат ЖентЕлмен! – промърмори Маша и понесе кашона към склада.

Лили и Маша бяха приятелки от детинство и от малки си мечтаеха да имат собствен магазин. Години по-късно успяха да сбъднат своята мечта. Магазинът работеше вече две години и от скоро печалбата беше станала достатъчно добра, за да осигури и на двете нормален доход. Започваха да мислят и за трето момиче, което да наемат като продавачка, за да могат те самите да си поемат глътка въздух. Засега се справяха като се редуваха – един ден едната зад щанда, а другата движеше останалата административна работа по управлението на магазина, на следващия се разменяха.

– Днес май не е много натоварено? – Маша излезе обратно от склада.

– Колкото обикновено – Лили се облегна на рафта и огледа щандовете с разнообразни спортни стоки. Няколко души се шляеха между рафтовете, но тя вече познаваше по поведението им, че никой от тях няма намерение да купува. – Трябва да подновим договора за СОТ-а. Изтече още преди два месеца, а преди две вечери са разбили един магазин на съседната улица, не бива да се бавим повече.

– Уф, пак пари ще искат – намръщи се Маша. – Не ми се слуша за пари сега. Нещо ми е изнервено. Кажи ми нещо хубаво. Къде ходихте снощи с Андон?