Срещу вълните

Има моменти, когато ти се иска да зарежеш всичко и да започнеш нов живот, начисто.

А има такива, в които трябва да го направиш.

Елена се гордее, че е успяла напълно да преобрази живота си – да се махне от блясъка на камерите и проклятието на известните в името на това тя и дъщеря ѝ да водят обикновен спокоен живот на морския бряг.

До момента, в който се появява призрак от миналото – близък приятел на бащата на детето – и заплашва да разруши грижливо изградения ѝ нов свят. Тайната, която Мирослав знае за нея, обаче се оказва много по-важна, отколкото дори самият той някога е предполагал...

ПЪРВА ГЛАВА

Познаваше тази жена!

Не, всъщност нямаше как да я познава. Мирослав смръщи вежди и се вгледа по-внимателно в изпънатата женска фигура от другата страна на голямата заседателна маса. На пръв поглед, нищо особено. Строг делови стил, възраст между тридесет и четиридесет, с нищо не правеща впечатление. Освен че изглеждаше твърде напрегната като за обикновено служебно събрание.

Думите на изпълнителния директор на Си Ви Ти Ви, който говореше до него, се отдалечиха и се сляха в една обща разливаща се реч. Без друго добре знаеше как ще го представи пред служителите си.

Очите му останаха любопитно приковани към проблясващите стъкла на големите очила, зад които се прокрадваха тъмни недоверчиви очи, леко извити в краищата. С тия огромни лупи едва ли можеше да мине за първа красавица. Погледът му се смъкна надолу към нежния овал на лицето и тъмночервения цвят на червилото ѝ. Макар и решително стиснати, устните бяха неочаквано плътни и нежни. Сякаш някога ги беше съзерцавал дълго, а може би бе опитвал и вкуса им? Освен очилата, като че ли не беше подбрала добре и подстриганата на черта червеникава прическа. Косата ѝ трябваше да е права, но сякаш непокорно се навиваше на места. Имаше нещо толкова особено в изражението ѝ, нещо не по реда си – някак крещящо нарушаваше чувството му за естетика. Но най-вече, имаше нещо изключително познато. От къде би могъл да познава някаква си местна журналистка? Не си спомняше да беше идвал в този град, освен транзитно на път за морска почивка, разбира се. Хората, които познаваше от тук, се брояха на пръсти и тя определено не беше от тях...

– Изключително съм щастлив да ви представя Мирослав Тодоров. Миро е човекът, който разработи нашата нова система за управление на съдържанието, която ще подпомогне работата на всички и ще ни направи медия от световно ниво.

В залата избухнаха аплодисменти и Мирослав премигна, внезапно осъзнал, че се е отплеснал твърде много в изучаване на странната птица от другата страна на масата. Бързо превъртя лентата назад в съзнанието си в опит да върне последните реплики на Кадиев. Залепи една от най-чаровните си усмивки и с доволство отбеляза как женската част от присъстващите веднага му отвърна. Особената дама обаче продължаваше да стои стегнато, без да се усмихва, сякаш изправена в съдебна зала, или най-малкото на тежък изпит.

– Поласкан съм, че избрахте именно нас – изправи се той, след като Кадиев го погледна в очакване. – Когато бях помолен да разработя системата, с която да управляваме цялото съдържание на една медия, така че то да бъде достъпно за всички, които се нуждаят от него, си помислих, че искам да направя нещо наистина качествено, нещо, което не е правено досега. Системата предлага функционалност, която използват световни медии като Би Би Си и Си Ен Ен, но трябва да ви кажа, че е по-добра от тях.

Мирослав с леко кимване прие одобрителните възгласи, които посрещнаха думите му. Хората изслушаха с интерес краткото му встъпление, след което върна думата на Кадиев. Държането на речи пред публика не беше силната му страна и беше щастлив да се отпусне отново в стола си. Обходи с поглед събраните в залата служители. Повечето му се усмихваха приятелски и кимаха енергично. Изглеждаха приветливи хора. Екипът на „Си Ви Ти Ви“ имаше доста разнороден вид – от младежи, явно току-що излезли от училище, до няколко по-възрастни дами в предпенсионна възраст. Обучението сигурно щеше да му създаде известни предизвикателства. Но пък, нали затова му плащаха? Имаше достатъчно време на разположение, за да ги запознае с всички специфики на системата. Само че, от къде му беше позната тази червенокоса особнячка? Как бе успяла да грабне вниманието му така, че от пълна зала с хора да не може да отлепи очи от нея? Не беше най-подходящият момент да я изучава. Насила спря погледа си малко встрани, за да не събуди подозрения. Колежката ѝ. Руса, красива, млада. Очичките ѝ играеха дръзко. Устата му леко се повдигна в преднамерено тайна усмивка. Видимо доволна, че е привлякла вниманието му, тя тенденциозно скри един кичур зад ухото си и облиза нагласените си устни. Гримът ѝ беше в повече, но и само по държанието ѝ можеше да съди, че е на не повече от двадесет и две – двадесет и три години. Мирослав ѝ намигна с крайчеца на клепача си. Както и очакваше, тя просто полудя. Защо обаче очите му не преставаха да бягат към смръщената очилата червенокоса, в чийто външен вид определено имаше нещо, което не си пасваше, която беше поне десетина година по-възрастна от русата мацка и която смътно му напомняше нещо?

Спас! О, Боже, не! Стори ѝ се, че стаята се поклаща, а таванът заплашва да падне върху нея. В момента, в който очите ѝ фокусираха фигурата на мъжа, влязъл заедно с шефа ѝ през отворената врата, Елена изпита непреодолимото желание да се втурне навън. Огледа ужасено залата, изпълнена с тихото жужене от разговорите на колегите ѝ и осъзна безпомощността си. Целият екип и цялото ръководство на „Си Ви Ти Ви“ се бяха събрали на важната среща, за която ги беше извикал Кадиев. Ако тръгнеше да излиза точно в този момент, не само щеше да си навлече гнева на директора, но и да привлече вниманието на всички останали. Нещо, което тя никога, за нищо на света, не би направила. Бягство беше немислимо, но и не можеше да стои там и да гледа в очите мъжа, който олицетворяваше всичко онова, от което бе избягала и успешно забравила в последните години!

– Изключително съм щастлив да ви представя днес Мирослав Тодоров – изправи се Кадиев.

– Боже, какъв мъж! – прошепна захласнато до нея младата наперена репортерка Рони, която Кадиев наскоро бе назначил.