
Първа Глава
– Не знам, брат, не смея да се реша!
Игнат се взираше в добродушното лице на младия си събеседник. Бяха седнали на масата край голямата чугунена печка в малкото селско кафене, от която бумтеше силен огън. От близката топлина ли, от силното вълнение ли, кръглите бузи на Берхан изглеждаха още по-червени.
– Гюлшен много иска да заминем и да си опитаме късмета в Германия – продължи той. – Даже малко ми се сърди, че все го отлагаме. Братовчедите ѝ били там, щели да помагат... Аз не искам да ходя никъде, ако ще трябва от чужди хора да завися! А тя и дума не дава да се издума да тръгна сам – първо да отида, да пробвам, пък после те да дойдат с малкия...
1 / 128