Първа Глава
Три седмици по-рано
Старата къща миришеше на спомени. Още като отвори вратата, сякаш със застоялия въздух срещу нея се втурна и цялото ѝ детство.
Албена плавно пристъпи и пусна сака до краката си. Цареше пълна тишина, почти сюрреалистична. А в главата ѝ отекваше скърцането на вратата към хола, тропането на чинии от кухнята, стъпките на братята ѝ, които се гонеха нагоре-надолу по стълбите. Съвсем ясно чу гласа на майка си, която ги подканяше да отидат на вечеря и дори стомахът ѝ изкъркори при мисълта за вкусотиите, които тя им предлагаше.
Албена пое дълбоко въздух и разтърси гъстата си тъмна коса в опит да се отърси от виденията. Най-напред прекоси хола и се упъти към балконската врата, за да пусне свеж въздух между натежалите стени. Сбърчи нос пред прахта отвън, но тъмните ѝ очи обходиха улицата замечтано. Ех, колко години не си беше идвала в родния град!